В много случаи с подписването на Договор за кредит възникват солидарни задължения за двама или повече длъжници.
Солидарните задължения имат специална
уредба в Глава VI от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, поради което за тях не са
приложими общите правила за погасяване
на договорни задължения. Всеки един от солидарните длъжници отговаря за плащането на целия дълг, поради което на практика често се случва един от тези солидарни длъжници да плати всички вноски - цялото задължение. Това е така, защото кредиторът може да поиска плащане на цялото задължение от всеки солидарен длъжник и обикновено претенциите се отправят към този, който може да плати по-бързо или по-сигурно предвид доходите и имуществото които притежава.
В чл. 127 от ЗЗД е посочено, че платеното на кредитора
трябва да се понесе поравно от солидарните длъжници. Правото на обратен иск за платеното задължение, обаче, възниква
от момента в който един солидарен длъжник е изпълнил повече от своята част от дълга. При
това този, който е платил, има право да претендира разликата – това което е платил в повече от
своята част.
Практиката на съдилищата по въпроса е противоречива и е уеднаквена със следните решения, които представляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 290 ГПК:
- Решение № 196 от
21.08.2015 г. по гр. д. № 6068/2014 г. на ВКС, IV ГО и
- Решение № 827 от
15.12.2010 г. по гр. д. № 1328/2010 г. на ВКС, IV ГО
в които съдът приема, че солидарният длъжник по договор за кредит не може да претендира от съдлъжниците суми по чл. 127 от ЗЗД, без преди това да е
платил на кредитора такава част от солидарното задължение, която надхвърля
припадащата му се част.
Няма коментари:
Публикуване на коментар