Заповедното производство - предимства и недостатъци.

Заповедното производство е бърз, лесен и ефикасен начин за събиране на дългове.
Какво представлява заповедното производство накратко? Уредбата е в чл. 410 и следващите от ГПК, където е описана опростена процедура за издаване на изпълнителен лист срещу длъжник.
Кредиторът подава заявление по образец до съда, с което моли да му бъде издаден изпълнителен лист срещу негов длъжник, като посочва кой дължи, каква сума и за какво се дължи, не е нужно нищо да се прилага и да се доказва.
Съдът издава заповед за изпълнение и я изпраща на длъжника - ако последният не възрази в 14 дневен срок от получаването, то съдията издава изпълнителен лист за посочената в заявлението сума.
Ако, обаче длъжникът възрази в 14-дневния срок, че не дължи, то кредиторът трябва да заведе гражданско дело и да докаже твърденията си. В този случай изпълнителният лист се издава едва след приключване с влязло в сила решение на гражданското дело за установяване дължимостта на поисканата сума.
Има и друга процедура - по чл. 417 от ГПК, при която е необходимо наличието на определени категории документи - с нотариална заверка, запис на заповед и др. Тази процедура има своите особености, но основните принципи на заповедното производство се запазват.
Предимства:
- бързина и процесуална икономия - заповедта за изпълнение се издава от съда в закрито заседание в кратки срокове;
- двойно по-малко разноски - държавната такса е 2% от материалния интерес;
- облегчена процедура - попълва се заявление по образец (http://www.srs.justice.bg/81), не са необходими специални знания за това.
Недостатъци:
- при подаване на възражение от длъжника е необходимо завеждането на гражданско дело в 1-месечен срок за установяване на задължението;
- често има проблеми при връчването на заповедите за изпълнение на длъжника.
Заповедното производство, както е уредено в момента в ГПК, крие опасност от несправедливо осъждане на длъжник, който не живее на постоянния си адрес, тъй като съдебните книжа се връчват по постоянен адрес. В такива случаи, при неоткриване на длъжника на постоянния адрес, заповедта за изпълнение се залепва на този адрес и след 14 дни се счита връчена и влиза в сила. Така срещу длъжника се издава изпълнителен лист и той няма възможност след това да направи възражения.
Съдебната практика е еднозначна - това че лицето не живее на постоянния си адрес не му дава право да оспорва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, след като е пропуснал 14 дневния срок за възражение.