В последните години българите водим в световните класации на най-нещастните хора и най-недоволните от живота си.
Считам, че това се дължи не толкова на низкия жизнен стандарт и мизерните доходи на преобладаващото мнозинство от населението. Нещастни сме, защото виждаме, че няма справедливост в обществените отношения... и защото някак си сме се примирили с това положение.
Липсва ни усещането за справедливост в ежедневието, за равноправие пред закона, за наличието на точни и ясни правила за функциониране на институциите - изключенията са повече от правилата. Принципът "равни права и равни възможности" е останал само на хартия, не намира приложение в практиката – няма равни права и/или равни възможности нито в детските градини, нито в училищата, нито в болниците, нито при кандидатстване за работа или в конкурсите за престижна служба - навсякъде решаващо значение имат връзките и парите и най-вече влиятелните познати на властови позиции.
Затънали сме в лъжи и го знаем: политиците ни обещават какво ли не, а се грижат най-вече за личните си интереси; медиите ни са повлияни от различни финансови и политически кръгове; редовите граждани отдавна не са добросъвестни и честни в деловите си отношения – повечето лъжат и мамят контрагентите си, не връщат дълговете си, измислят всевъзможни начини за заобикаляне на законите...Ето защо мисля, че кризата в България е толкова продължителна, защото е вътрешна криза на цялото ни общество, породена от липсата на справедливост във взаимоотношенията във всички сфери на обществения живот, криза на обществения морал и нравствеността на отделните граждани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар